Симитли е община в Югозападна България, една от съставните общини на област Благоевград. Град Симитли е административният център на едноименната община. В нейния състав се включват 17 населени места.
Община Симитли се намира в северозападната част на област Благоевград и с площта си от 553,004 km2 заема 4-то място сред 14-те общини на областта. Общината граничи с общините Благоевград, Разлог, Банско, Кресна и Република Северна Македония.
Границите на община Симитли се оформят от четирите планини – Рила, Пирин, Малешевска и Влахина.
Релеф
Територията на община Симитли представлява една мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. През средата на общината, от север на юг протича река Струма и центърът ѝ образува малката Симитлийска котловина, в която са разположени общинския център и още четири села. Преди котловината в общината попада долната част на Орановския пролом, а след нея – горната част на величествения и живописен Кресненски пролом. Тук в коритото на реката е най-ниската точка на общината – 230 m н.в. Западните и източните части на общината са планински. Североизточната ѝ част се заема от крайните югозападни разклонение на Югозападна Рила, с най-висока точка 2306 m. Югоизточната четвъртина се заема от северните и северозападни части на Северен Пирин и тук се издига най-високата точка на общината – връх Гърбец 2597 m. Цялата западна и северозападна част попада в южните разклонения на планината Влахина, с най-висока точка граничния връх Огреяк 1924 m. На югозапад, южно от десния приток на Струма Сушицка река се намират северните разклонения на Малешевска планина, т.н. Крупнишки рид с най-висока точка Ильов връх (Джама) 1803 m.
Води
През средата на общината, от север на юг, преминава около 20 km от течението на река Струма, която на нейна територия получава общо пет големи множество малки притока. От тях три са леви, събиращи водите си от Рила и Пирин – реките Градевска, Брежанска и Мечкулска и два десни, събиращи водите си от планините Влахина и Малешевска – реките Стара (Вранещица) и Сушицка.
Безценно природно богатство са откритите минерални извори в град Симитли.
Общината се състои от 18 населени места. В централната част на общината – по поречието на Струма, плътно едно до друго са разположени шест от селищата – Железница, Крупник, Полена, Полето, Симитли и Черниче. В западната планинска част са останалите пет селца – Брестово, Докатичево, Сухострел, Сушица и Тросково. На изток, по бреговете на планинските потоци има още шест населени места – Брежани, Градево, Долно Осеново, Мечкул, Ракитна и Сенокос.
Град Симитли е разположен на 16 km южно от областния център Благоевград, на 50 km северно от град Сандански, на 66 km от Петрич и на 116 km от столицата София. Намира се в Симитлийската котловина в полите на планините Рила, Пирин и Влахина. Река Струма го разделя на две части – същинския град Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема Градевската река. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад – от Влахина. На 25 km от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен Коматински скали.
Транспорт
Симитли има възлово транспортно значение. През него се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата, Солун, Атина - основни европейски коридори. През общината минава ЖП и магистралната линия София - Атина и отклонението за гр. Разлог и долината на р. Места през Предела.
По долината на река Струма, на протежение около 20 km преминава участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата.
През общината преминават частично или изцяло 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,7 km: участък от 21,5 km от Републикански път I-1 , началния участък от 22 km от Републикански път II-19 и целия участък от 6,2 km от Републикански път III-1007.
Икономика
Симитли има възлово транспортно значение. През него се осъществяват пътни връзки по направления Разлог, Банско, Гоце Делчев, Драма, Сандански, Кулата, Солун, Атина – основни европейски коридори. Минералната вода се използва активно и за оранжерийно производство. В Симитли действа най-голямата в региона оранжерийна база за производство на зеленчуци и цветя. Профилиращите отрасли, в които работи по-голяма част от трудоспособното население са предимно в миннодобивната промишленост, дърводобив и дървообработване, текстилна промишленост и селско стопанство. Традициите на аграрното производство в общината са се формирали под влияние на природните дадености в Среднострумския район. Основните култури – тютюнът, зеленчуците, овощарството, лозята и пасищното животновъдство са най-подходящите подотрасли за общината и дават облика на селското стопанство.
История
Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 °C, с общ дебит 720 l/min. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.
Симитли за първи път се споменава през XV век като село Баня, a през XVI век като Симитлу. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симид, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.
По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 г. Симитли остава в България. След войните тук се заселват много македонски българи бежанци, както и жители от околните села Сухострел, Докатичево, Тросково, Градево и др. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин. Към 1934 г. Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 ж., през 1946 г. достигат 2918 ж., през 1992 – 7466 ж., през 1997 – 7684 жители.
В 1943 г. името Симитли е заменено от Изворите, но в 1945 г. е възстановено. В 1964 г. Симитли е обявено за селище от градски тип.
През1965 г. е присъединено Ораново, а на 29 август 1969 г. Симитли става град.
Важен фактор за развитието на селището е кръстопътното му положение на жп линия, на шосейната магистрала София-Благоевград-Солун-Атина и на стария път от Малашево-Сухострел-Разлог за Гоце Делчев.
Въгледобив и промишленост
Симитли е промишлен град на въгледобив от мина „Ораново“ – симитлийския басейн. Наблизо е мина „Пирин“ в Брежани, откъдето по въжена линия въглищата се доставят на гара Симитли.
Има дървообработващо предприятие, което произвежда богат асортимент дъски от иглолистен и широколистен материал, минни траверси, шперплат, амбалаж – рамки, каси, щайги, кафези, варен бук и букова паркетина. Симитли е седалище на горско стопанство. Добиват се и редки метали. В Симитли работят предприятия за трикотаж, огледала, шейни, фураж, пелети, камини, захарни и сладки изделия, части за пречиствателни станции и др.
В селата на общината има малко предприятие за метални изделия – с. Черниче, и обувна фабрика – с. Крупник. Тези села нарастват и почти се сливат със Симитли. Тук е развито тютюнопроизводството, отглеждат се овощия (праскови, сливи, ябълки), зеленчуци, лозя. Развива се животновъдството – говедовъдство и овцевъдство с млечно направление.
Симитли е благоустроен. Изместена е главната шосейна магистрала от гъсто заселеното деснопобрежие на р. Струма и гаровия промишлен район по левопобрежието през квартал Ораново.
Празници
Празникът на град Симитли се отбелязва всяка година на 8 Септември. Празничната програма се организира от община Симитли.
На 8 септември (Малка Богородица) се провежда традиционен събор, на който се изявяват самодейни състави от общината.
През месец януари се провежда традиционен кукерски фестивал.
Забележителности в Симитли
Централен площад "Септември" е главният площад на гр. Симитли. На площада се намират сградата на Народно читалище "Св. Климент Охридски – 1922" и действаща библиотека, която разполага с два отдела. Книжният фонд на библиотеката наброява 27 625 тома литература.
Тук е разположена и сградата на Община Симитли. Площадът е изцяло ремонтиран през 2019 година. Има изградени водни каскади, пейки, фонтани, голяма покрита сцена, оборудвана със специални светлинни ефекти.
Храм "Рождество Богородично" или "Света Богородица" е българска църква в югозападния град Симитли. Храмът е построен през 1923 година в центъра на Симитли на десния бряг на Струма. Църквата е храм-паметник на загиналите войници от Седма пехотна рилска дивизия в боя при Симитли по време на Балканската война (1912 г.). В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и камбанария от запад. Интериорът показва високите художествени качества на зографа. Иконите са рисувани през 1929 година.
Паметникът "Лъвчето" се намира в двора на църквата в Симитли. Паметника костница е изграден в памет на достойните българи, загинали за освобождението на Симитли. На 11-ти октомври 1912 година е извоювано освобождението на Симитли, част от останалия поробен Пирински регион след 1878 година.
Паметникът на Христо Ботев е разположен на централния площад в Симитли. Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, загинал на 1 юни 1876 г. е български национален герой, революционер, поет и публицист.
Паметникът "100 години свобода" е разположен на централния площад в Симитли. Той е изграден в чест на загиналите знайни и незнайни войни, дали живота си за освобождението на Симитли. На 11-ти октомври 1912 година е извоювано освобождението и на Симитли, част от останалия поробен Пирински регион след 1878 година.
Чешмата "Щъркелите" се намира в началото на градската градина в Симитли. С годините се е превърнала в един от символите на Симитли. Фигурите на щъркелите са изработени от месинг, и са дело на майсторът от Симитли Румен Ханджийски.
Градският парк се намира в близост до Минералната градска баня на Симитли. Той е изцяло реновиран и разполага с детски площадки, игрище за тенис и баскетбол, фитнес на открито, футболно игрище с изкуствена и естествена настилка, рампа за скейтборд и колела, алеи за разходка, барбекю на открито и паркинг, както и търговска сграда.
Крепост Римската стена –Симитли. Средновековната крепост се намира в местност между селата Горно Ораново и Градево. По наблюдения на историци, крепостните стени са изключително добре запазени. Съхранени са части от северната стена, като на места достига до 2м. Градежът е от ломени камъни.От укреплението се разкрива красива панорамна гледка към долината на река Струма.
Екология и Туризъм
Тенденциите в развитието на община Симитли е да се превърне в туристически и балнеоложки център. В това отношение, както общинските програми и проекти, така и частната инициатива, дават своите първоначални резултати. Факт е изграждането на модерни санаториуми за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични и кожни заболявания. Наред с това съществуват много добри предпоставки за развитие на еко туризъм. Запазената природа и бит на населението създават отлични условия за развитие и на селския туризъм.
На територията на общината се намира ловно стопанство „ПРЕДЕЛ“. То разполага със собствена леглова база и добре развити пътни артерии, развива международен ловен туризъм.
Симитли – дестинация за плажен туризъм
В Симитли има два плажа и модерна градска баня
Градската минерална баня в Симитли е изцяло ремонтирана през 2005 година. Обновяването е на стойност 3 млн лева, като за изключително кратко време заплашената от срутване сграда в центъра на града бе превърната в модерен аквацентър. В луксозните помещения, наподобяващи СПА център, са направени сауна, хидромасажи и джакузита.
Минералният плаж в Симитли е едно от най-приятните места с минерална вода за през летния сезон. Намира се в град Симитли и често бива посещаван от жителите на околностите. Комплексът притежава два басейна - малък за деца и голям с олимпийски размери, в който понякога се организират местни състезания.
Другият плаж е към Спортния комплекс „Арена“ в Симитли. Той е с по-хладка вода и с половин олимпийски размер.
В Симитли съществуват два Фолклорни танцови ансамбъла – „Веселие“ и ансамбълът към читалище „Свети Климент Охридски“.