Община Сатовча се намира в крайната югоизточна част на област Благоевград Общината е разположена в Югозападните Родопи и обхваща части от долината на река Места и от Югоизгочната част на Дъбрашкия дял. Общата площ на територията на общината е 334 245 кв.м., което ѝ отрежда 11-о място в област Благоевград. На изток граничи с община Доспат, на запад с община Гърмен, на север с община Велинград, а на юг с Република Гърция и част от община Хаджидимово.
Главен административен център на общината е с. Сатовча. В състава си включва 14 села - Боголин, Ваклиново, Вълкосел, Годешево, Долен, Жижево, Крибул, Кочан, Осина, Плетена, Сатовча, Слащен, Туховища и Фъргово. По – голямата част от населението на общината са мюсюлмани - 96,4% населяващи всички села в общината, като в 12 от тях са единствена религиозна група. Християни в община Сатовча живеят главно в селата Сатовча и Долен, като в първото съставляват 1/3 от общото население, а във второто – 1/2.
Транспорт
През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България: участък от 18,2 km на Републикански път III-197 и участък от 18,7 km на Републикански път III-1972.Всички села в общината са свързани с второкласни и третокласни пътища с общинския център, а чрез него с град Гоце Делчев, Благоевград и София. Транспортното обслужване се извършва от редовни автобусни линии. През Сатовчанската котловина минава и шосето от Гоце Делчев за Доспат, Смолян и Пловдив.
Климатът е преходносредиземноморски с подчертано планинско влияние във високите части.
На територията на общината преобладават планинският и полупланинският релеф със средна надморска височина около 1000 m. Цялата община заема части от югозападните склонове на западнородопския рид Дъбраш с най-висока точка връх Бойчеви скали – 1731 m . Най-ниската точка на общината е в коритото на река Места, на държавната ни граница, при навлизането на реката в гръцка територия – 407 m н.в.
Горският фонд обхваща по-голямата част от общината и е изключително богат. Преобладават иглолистните гори от бор, смърч и ела. В североизточната част на общината, в землището на с. Плетена, се намира резерватът “Конски дол”, обявен,за да съхрани вековната смърчово-буково-елхова гора. Резерватът е богат на растителни и животински видове, много от които са включени в Червената книга на България. Тук е и ДГС „Дикчан“ стопанисващо голяма част от горския фонд на общината.
Фауна
Географското местоположение, надморската височина, климатът, растителността и други природни фактори създават условия за живот на почти всички видове дивеч в България. Най-голямо разпространени по територията на общината заемат видовете заек, дива свиня, сърна, благороден елен, дива котка, лисица, белка, муфлон, глухар, златка, кафява мечка, вълк и мн. др.
Обработваемата земя е предимно в малката вътрешнопланинска Сатовчанска котловина и по обезлесените планински ридове. Природно-географските условия са благоприятни за отглеждане на тютюн, картофи, овце, кози и говеда.
Реки
Цялата територия на общината попада във водосборния басейн на река Места. Тя протичаща в най-южната част на общината, по границата с община Хаджидимово и Република Гърция и в община Сатовча получава само леви притоци – Чечка Бистрица, Селски дол, Дупекдере, Скендере, Бабински дол, Дупелски дол и други по-малки. Втора по значение река в общината е река Доспат (ляв приток на Места, на гръцка територия), която протича в югоизточната част, по границата с община Доспат и Република Гърция. Нейни основни притоци са Осинска и Кочанска река. Като цяло водните ресурси на общината са по-богати в северната ѝ част.
Административен, стопански и културен център на общината е село Сатовча. Сатовча попада в историко-географската област Чеч. Село Сатовча е разположено в едноименната котловина, на около 950 м надморска височина..Намира се на 28 км североизточно от град Гоце Делчев, на шосето Гоце Делчев – Доспат. Сгушено в склоновете на Родопите, заобиколено от естествена брезова гора, благоустроено и озеленено, село Сатовча е уютно през всички сезони на годината. Особено очарование му придават неговите жители - естествени, дружелюбни, гостоприемни планинци, типични родопчани. Те свято пазят паметта за историческото минало и героите от родния край. В центъра на селото е издигнат паметник с имената на загинали войници от 9-ти пехотен пловдивски полк за освобождението на Сатовча от османско иго и на загиналите от селото във войните 1913 -1918 г., на читалищната сграда е поставена паметна плоча с имената на опълченците от с. Долен в Руско-турската освободителна война.
В Сатовча са съсредоточени институциите, обслужващи административно-стопански и икономически населението в общината, малки фирми и цехове за търговско и битово обслужване. Сатовча е център на Държавно лесничейство “Дикчан”, което осъществява мероприятия по стопанисването на горите и дивеча и опазване на природната среда.
История
Около селото са открити редица антични некрополи и останки от антично и средновековно селище, обявени за паметници на културата. В местността Жидово е проучен некропол от късното Средновековие. През лятото на 1977 година случайно край селото е намерено съкровище от сребърни западноевропейски и турски монети. Повечето монети са надупчени, което предполага, че са били предназначени за накит. При монетите е открита и огърлица от медни пластини.
Според народното предание Сатовча е съществувало преди падането на България под османско владичество под името Сватовица или Сатовица. В околните местности Кръст, Жидово, Трапи, Мисалково, Скрибина, Радеви ливади и Грамада са съществували малки селища. Наименованието на селото вероятно произлиза от старобългарската дума съд (пчелна пита с мед) или от личното име Сато. Селото се споменава в османските регистри още през втората половина на XV век. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Сатовча (Сатовиче) е посочено като село, в което живеят 60 немюсюлмански семейства.
През 1839 година руският монах Партений (Петър Агеев) преминава през село Сатовча, като отбелязва, че името му било Сатовчу, а населението му било мюсюлманско, но говорило български език. През 1844 г. е построена църквата „Света Неделя“, която днес е паметник на културата. През 1873 г. е открито първото килийно училище в селото, а през 1893 г. – новобългарско светско училище.
През1926 година е основано читалище „Св. Св Кирил и Методий“. През 80-те години в селото е организирана женска певческа група, изпълняваща традиционна местна народна музика, която през 1988 година получава Европейска награда за народно изкуство на Фондация „Алфред Тьопфер“. Според немски историк Александър Македонски след като преминал Нестос (река Места), продължил през Баташкия проход и стигнал до Филипопол (Пловдив). За да мине през Баташкия проход, идвайки от Места, той може да мине единствено само през Сатовча.
Религии
Населението на Сатовча е смесено, изповядващо християнство и ислям. Смята се, че са наследници на преселници от обезлюденото богомилско селище Букорово, намиращо се край Долен или от принудително разселената богомилска община Драговищица. На стената на джамията в Сатовча е изписана годината 1341 след хиджра, което отговаря на 1922 година. Сатовча е едно от трите селища в Български Чеч, в което живеят българи християни - другите две са Долен и Хаджидимово. Въпреки че има коренни християни, някои са преселници от Беломорието, пристигнали по време на и след Балканските войни.
Икономика
Поминъкът на населението е съсредоточен основно в селското стопанство. Основно се отглеждат тютюн и картофи. Общината е най-големият производител на тютюн в Благоевградска област.
Второ място по важност в икономическото развитие на общината заемат дърводобива и дървопреработването, обусловени от богатия горски фонд /70% от общата площ на общината/. Освен добив на дървесина горското стопанство развива и ловен туризъм, който привлича много туристи – български и чуждестранни. Доход за населението осигурява и събирането на диворастящи гъби, билки и горски плодове, които се изкупуват и преработват от няколко фирми.
В община Сатовча се развива среден и предимно малък бизнес. В селата има открити малки обувни, текстилни и дърводелски цехове, магазини и заведения. Суровите условия и трудния поминък в последните години принуждават част от жителите на общината да емигрират или да търсят сезонна работа в съседна Гърция.
Богатото историческо минало, природните дадености, неповторимото очарование на Културно-историческия резерват “Долен”, съхранените традиции, фолклор и етнографияграфия са сериозна предпоставка за развитие и на туризма във всичките му разновидности – курортен, ловен, еко- и селски туризъм.
Инициативи на община Сатовча
Общината има редица социални, културни и екологични инициативи. Социални инициативи- Общински фонд „С един лев в помощ на болните деца от община Сатовча” , който е създаден през 2006 година, благотворителен бал, създаден през 2011г. в помощ на децата сираци и деца с увреждания, Доброволен противопожарен отряд, създаден 2001-2003 година. Културни инициативи – Празник на община Сатовча, който се чества на 6 май, Празник на детските градини, на 15 май, Празник на моето село и други. Екологични инициативи - ежегодни кампании за почистване на населените места; кампании за разделно събиране на отпадъци от опаковки с предметни награди.
Ежегодна атракция за населението на община Сатовча е традиционният събор, който се провежда в м.”Ливадите” в близост до с. Ваклиново, през месец юли. Провеждането на събора е подновено през 2004г. след повече от 10 години прекъсване. Мероприятието е събирало над 35 хиляди души.
Туризъм и забележителности
Паментници на културата
Църквата “Св. неделя”/1844 г./ в селото е обявена за паметник на културата.
Паметници на културата са и много от археологическите останки на територията на общината, свидетели за древни поселения: останки от антично и средновековно селище и некропол в местността “Габърето”, антични и средновековни некрополи в местностите “Мариница” и “Пърльовица”, край Сатовча; останки от антично и средновековно селище и късноантичен некропол в м. “Църква”; късноантична и средновековна крепост в м. “Илинден”; останки от антично и средновековно селище в м. “Панчарево”, край село Долен и мн. др.
В село Крибул, на 19 км от Сатовча, 4 от съхранените стари къщи от типа “родопска къща” също са обявени за паметници на културата.
На 9 км западно от Сатовча и на 26 км североизточно от град Гоце Делчев се намира Културно-историческият резерват “Долен”, със статут на исторически и архитектурен резерват, който включва територията на село Долен със 70 паметника на културата от Възраждането.
На около километър южно от селото край река Бистрица се намира местността Скрибина, известна с древно светилище.
В района на Сатовча има много тракийски светилища. От намерените девет тракийски шлема на територията на България, пет са открити на територията на община Сатовча.
В района има много християнски паметници като Акинса, Клисата, Църквата, които са построени до самите тракийски светилища. Местното население изпълнявало и християнските, и старите езически обреди. В района на Сатовча няма нито един факт, който да показва някакво насилие при налагане на исляма.
На територията на община Сатовча има няколко обекта, които са със статут на защитени територии:
Резерват “Конски дол”, разположен на територията на община Сатовча, разположен на североизток от село Плетена при надморска височина от 1 600м с площ от 32.5 ха. Той обхваща вековна смесена гора от ела, смърч и бук. Някои дървета са високи около 54м. Резерватът не е основно проучен.
Резерват “Тъмната гора”, разположен на границата между община Сатовча и община Гърмен.
Резерват за подборен отстрел “Дикчан”, собственост на ДЛС “Дикчан” – село Сатовча.
Защитена местност “Бачища”, разположена в землището на село Сатовча.
Вековни дървета – защитени дървета на територията на община Сатовча има само в село Годешево. Там се намира чинар, който е на възраст над 400 години. Висок е 25м и има обиколка 4.80м. Обявен е за защитен обект през 1985 година.
Исторически забележителности – Културно-исторически резерват село Долен.
На територията на общината има над 10 Римски мостове.
Чешмите В района на Сатовча има над 1300 чешми. Общината е известна с красивите си чешми и кандидатства за рекордите на Гинес за община с най-много чешми. Всички те са изградени доброволно от местните жители, като през 2012г. за първи път местните честват и специален празник - Деня на чешмата.
Местната кухня и бит
Специалитетите на района се приготвят от месо и зеленчуци и всяко село има своя рецепта. Уникалната брезова дъвка се прави само тук, където е най-големият на Балканите естествен брезов масив. Традиционни занаяти и бит. Регионът е известен със своите уникални тъкани, традиционни носии, инструменти и пособия от бита. Възтановка на традиционна сватба от село Плетена.
Пещери
Мечата дупка край с.Плетена с обща дължина 12 м .
Извора и Меча дупка край с. Кочан, с дължини съответно 104м. и 8 метра
Стъпалките край село Слащен с обща дължина 64м.
Най-високият връх в Родопите – местността „Унден”
Унден е връх в рида Дъбраш в Западните Родопи. Той влиза в Горско стопанство „Дикчан“ към община Сатовча и е най-високата точка в общината. Намира се в местността Дикчан на източната страна на река Бистрица. Старото име на върха е Арсъз Тепе, но през 1936 година върхът е преименуван на Унден.
Професор Йостен Унден е шведски академик и политик - специалист помеждународно право. След войните има териториален диспут между България и Гърция, който е решен от професор Унден в полза на България, а съответните територии попадат в Горско стопанство „Дикчан“. Тогава е сменено името на върха, а на билото му е поставен паметник на професора.
Самият връх е обрасъл с букова, борова и смърчова вековна гора. В близост до него се намира резерватът Тъмната гора. В държавната дивечовъдна станция Дикчан има и две хижи с 12 легла. На разклона за село Плетена има и отбивка за стария път за Велинград, минаващ покрай река Бистрица. Девет километра по-нагоре по пътя има отбивка за Ловен дом „Дикчан“.
От отбивката започва туристически маршрут Дикчан - Сърница с бяло[1]синьо-бяла маркировка. Достъпът за автомобили е ограничен от отбивката по-нататък. Желателно е преди навлизане на територията на дивечовъдната станция, в която се намира връх Унден, да бъдат уведомени служителите на горското стопанство, тъй като често се провеждат ловни мероприятия в местността. Квартирата на ГС „Дикчан“ се намира в село Сатовча. Маршрутът продължава към ловния дом.
По пътя има табелки за местността Дикчан и връх Унден. След преминаване през двора на ловния дом, табелката за Дикчан е заменена с табелка за Сърница. На 10 минути пеша от ловния дом се излиза на равно било. На първия връх от лявата страна на пътя има останки от древно тракийско светилище. Малко по-нататък има отбивка и табелка за Унден.
До подножието на върха има прокаран черен път, а точно под самия връх има място за отдих и паметна плоча. Върхът е каменист и обрасъл с дървета, храсти и треви.
Възрожденският архитектурен разцвет село Долен
Село Долен се намира на 9 км западно от село Сатовча и на 26 км североизточно от град Гоце Делчев. Долен е селище с паметници на културата от национално значение. Обявено през 1977г. със статут на исторически и архитектурен резерват. Включва територията на село Долен със 70 паметника на културата от Възраждането.
Село Долен е типично високопланинско село (1020 м надморска височина), разположено върху югозападната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на 26 километра от гр. Гоце Делчев. Споменава се в турските регистри още в 1671 г. Възрожденският архитектурен разцвет, съхранен и до днес, чрез 70-те къщи паметници на културата, го прави през 1977 г. “Културен исторически резерват “Долен”.
Основните забележителности са старата църква “Св. Никола”, построена през 1834 г. в комплекс с килийно училище. Върху иконостаса на тази църква са изрисувани икони от Георги Филипов, зограф от Дебърско, който по-късно се преселва и живее в Габрово. Най-интересни като възрожденски типични улични ансамбли са кръстовищата “Кавалите”, “Николовската чешма” и чаршийската уличка. Селото е известно в миналото с добре развитото си златарство и кираджийство. Население 477ж.
Тесните калдъръмени улички и характерните му стари къщи, изградени във възрожденски стил са безкрайно интересни. Къщите са строени с типично еркерно наддаване на втория и третия етаж и с вътрешно устройство, доближаващо се до възрожденските къщи в други селища на страната. Някои от таваните са украсени с резби. Интересна е построената през 1837 год. черква с чудната си резба, дело на майстори-самоуки.